Според някои хранителни тенденции за 2015, ще настъпят промени в предлагането на определени храни, като вероятно едно от най-значимите ще бъде заменянето на соята с грах. Друго твърдение е, че просото ще бъде новата киноа (поне за американците). Нямам почти никакви наблюдения към просото (може би е време), ала в къщи киноата отдавна беше заместена от елдата и то само заради непрестанно и необяснимо покачващата ѝ се цена. Тенденцията за 2014, която се очертава да се запази и през 2015 у дома е елдата да бъде новата киноа.
Изобщо не трябва да се мусиш на елдата. Тя не е нито странна, нито безвкусна. Мекият ѝ и леко сладникав вкус я прави съчетаема с всичко като поема основните аромати на ястието. Сварява се бързо, абсорбира течности и затова добавена към края на варенето сгъстява супи и яхнии. Пюрира се чудесно, питай Даниел, който в нарастващите капризи с храната все още я обожава.
От списъка с тенденции има една, която отдавна се забелязва и продължава да нараства – изборът на месо от местни ферми, където животните се отглеждат на свобода и с внимание към храненето. Още в началото на 2014 започнах и аз да се снабдявам предимно с прясно мляко, яйца, пилета и петлета, зайци и в края на година със свинско месо от малки ферми. Дори успях да си приготвя наденица, част от която оставих да се суши за луканка.
В един друг списък за тенденции в храните, някой твърдеше че модата на кейла все още не е дошла у нас. Аз мисля, че в резултат на масовото (и съвсем логично) информиране от чуждестранни блогове и сайтове за храна, съвсем естествено и у нас се появи търсене на обявеният за супер храна кейл. Макар че предлагането е все още плахо и частично на кооперативните пазари, нарастващото любопитство дава надежди, че скоро може да видим кейла на зеленчуковите пазари и в супермаркетите редом до спанака и руколата. Нещо подобно се случи със земната ябълка, която допреди 2-3 години се срещаше само в някои селски дворове и евентуално, след много разпитване, някой можеше да те насочи към някоя скрита тараба на Женски пазар. Тази зима забелязвам бум на земни ябълки, които вече не са така недостъпни и не се срещат само в био вариант, с неговата си био цена.
Една друга тенденция всяка година е приоритетното приготвяне на кореноплодни салати и топли супи през януари. От първите се вманиачих по една салата със земна ябълка, на която правя вече четвърта версия с различни пропорции на останалите зеленчуци и кълнове в нея и варианти на дресинга в азиатски стил, който пък така да ми допадне, че се заредих с допълнителни количества соев сос, лайм и сусамово олио. След толкова варианти не знам дали мога да публикувам нещо, просто защото не мога да избера един, но виж, ще помисля пак, земни ябълки вече има в изобилие.
От топлите супи за този месец нямах чак такива постижения, но от известно време си мисля за този вариант със заешко месо, елда и царевица и дори сънувах, че я поръсвам със запечени бадеми. Наяве бадемите бяха заменени с люцернови кълнове и то не защото бих имала съмнения в кулинарните си съновидения, а просто защото днес не мислех да правя пети вариант на въпросната салата.
Супата е богата и плътна, и започва със сваряването на заешкото месо в комбинация с подправки, от които се получава уханен бульон. Тази стъпка е най-дългата, но изобщо не е трудоемка. След като месото се свари, обезкости и нареже, а дъхавият бульон се прецеди се започва със същинското приготвяне на супата, в която изобилства свежа цветова палитра от зеленчуци и зърна. Точно преди сервиране няколко нарязани пресни листа босилек изпълват въздуха със зелена свежест. Трябва да опиташ тази супа! И не пренебрегвай елдата, нали? Тя ще бъде новата киноа!
Супа със заешко месо, елда и царевица
За 4-6 порции.
За заешкото месо:
- 2 заешки бутчета
- 1 клонче мащерка
- 2 дафинови листа
- 6 зърна бахар
- 1/2 чаена лъжица зърна черен пипер
- 2 л вода
За супата:
- 2 супени лъжици зехтин
- 1 глава лук, нарязана на ситно
- 2 малки моркова, нарязани на кубчета
- 1 стрък селъри, нарязан на кубчета
- месото от заешките бутчета
- бульонът от варенето на месото + 500 мл вода
- 100 г елда
- 150 г замразена царевица (ако е в сезона си, използвай прясна)
- сол и прясно смлян черен пипер на вкус
За сервиране:
- 100 мл животинска сметана
- 2 супени лъжици нарязан пресен босилек
- люцернови кълнове
В дълбока тенджера се слагат заешките бутчета с подправките. Заливат се със студена вода, тенджерата се похлупва и се слага на силен котлон. Когато водата заври котлонът се намаля до умерен. Образувалата се пяна на повърхността се отстранява. Месото се вари 1 1/2-2 часа докато стане готово и лесно се отделя от кокала.
Бутчетата се изваждат от бульона и се оставят да се охладят. Обезкостяват се и месото се нарязва на малки парчета. Бульонът се прецежда.
В тенджера се нагрява зехтинът. Изсипват се лукът, морковите и селърито и се сотират за 3-4 минути. Добавя се месото, бульонът и водата. Посоляват се със сол и прясно смлян пипер. (Ако искаш гъста супа, водата се пропуска.) Оставят се да заврат на силен котлон и тогава се добавят елдата и царевицата. Когато заври отново, котлонът се намаля и супата се вари 15 минути или докато елдата стане готова.
Супата се сваля от котлона и в нея се добавят сметаната и босилекът. Сервира се с кълнове люцерна.
Супа със заешко месо, елда и царевица е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана